“Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада. Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха. И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички се развързаха.”, Деяния 16:22-26
Историята от живота на апостол Павел в град Филипи, описана в Деяния 16:22-25, ни разкрива силата и ефекта на хвалата като духовно оръжие.
В тази глава апостол Павел и Сила се сблъскват и конфронтират духовна сила на мрака в едно момиче (Деяния 16:17-18), в резултат на което, магистратите в града под натиска на тълпата, заповядват Павел и Сила да бъдат бити и хвърлени в затвора. Поради това, тъмничарят ги хвърля “в по-вътрешната тъмница” и стяга краката им в клада или окови.
Тези по-вътрешни тъмници са били вид килии пригодени за много опасни престъпници. Те са били много студени и влажни. В тях не е влизала никаква светлина и е бил почти постоянен мрак. В резултат на изключителната влажност в килиите, веригите с които са били оковани затворниците са ръждясвали и са предизвиквали допълнителни инфекции по разранените им крака.
Павел и Сила са били хвърлени в подобна тъмница, без да е имало възможност да измият кръвта от раните причинени от побоя над тях по-рано. Оковите, с които са били оковани, са служели за мъчение и заключване на затворниците. Те са били направени от дърво и метал и закрепяни за краката на затворниците и след това краката им за били разтягани, в зависимост от жестокостта, с която е трябвало да се накажат затворниците.
Очевидно е, че Павел и Сила са били в доста тежко състояние. Бити несправедливо, вкарани в най-ужасните килии, оковани във вериги и покрити с кръв. Доста труден момент, нали?
Точно в този момент, обаче, се случва нещо странно и алогично за естествения човек.
Те започват да се молят и да пеят химни на Бог.
Думата на гръцки за химни тук е “hoom-neh’-o”, което означава – да празнувам Бог и да пея радостни песни на Него.
И още по-конкретно думата използвана тук разкрива, че те са използвали Пасхални химни, които са се състояли от шест псалма – от Псалом 113 до Псалом 118. Тези шест псалма са се пеели по време на Пасхата и всъщност това са химните, които Исус Христос и учениците му са пеели след последната Пасха (Матей 26:30). Това е било традиция в еврейския ритуал на този празник.
“Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бог”.
Невероятно! Тази история ме вдъхновява! Тя разкрива толкова много за духовните динамики, в които са се движили ранните апостоли и ранната църква.
Нека погледнем някои откъси от един от шестте псалма, които те са пеели в този момент.
Псалом 118
“Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е вечна!”
От бедата си призовах ГОСПОДА. ГОСПОД ми отговори и ме постави на широко място.
ГОСПОД е откъм мен, няма да се уплаша — какво ще ми стори човек?
ГОСПОД е откъм мен, сред помощниците ми, и ще видя повалянето на онези, които ме мразят.”
“По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек.
По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на князе.”
“ГОСПОД е моята сила и моята песен и Той ми стана спасение.
Глас на ликуване и спасение е в шатрите на праведните, десницата на ГОСПОДА върши мощни дела.
Десницата на ГОСПОДА е възвишена, десницата на ГОСПОДА върши мощни дела.
Аз няма да умра, а ще живея и ще разказвам за делата на ГОСПОДА.”
“Отворете ми портите на правдата! Ще вляза през тях и ще прославя ГОСПОДА.
Това е портата на ГОСПОДА, праведните ще влязат през нея.
Ще Те прославям, защото си ми отговорил и си ми станал спасение.
Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла.
От ГОСПОДА е това и чудно е в нашите очи.”
“Това е денят, който ГОСПОД е направил; нека се радваме и се веселим в Него!
Моля Те, ГОСПОДИ, спаси! Моля Те, ГОСПОДИ, изпрати благоденствие!
Благословен, който иде в ГОСПОДНОТО Име! Благословихме ви от ГОСПОДНИЯ дом.
ГОСПОД е Бог и Той ни даде светлина. Доведете празничната жертва, вързана с въжета, при роговете на олтара!
Ти си моят Бог и аз ще Те славя. Боже мой, ще Те величая.
Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е вечна!”
Каква сила има в тези думи!
Павел и Сила знаеха силата на хвалата в трудни моменти и използваха това мощно оръжие, за да променят обстоятелствата.
Резултатът не закъсня. Основите на затвора се разтресоха и веригите паднаха. Веригите са преобраз на робство, страх и безизходица. Но когато светиите на Бог върнат духа на хвала в сърцето и душата си и го освободят чрез устата си, тогава затворите, в които сатана се опитва да ни сложи се разтърсват и идва свобода. Слава на Бог!
Хвалата към Бог не е въпрос на емоционалност и чувства.
Има моменти, когато не ти се пее, но знаеш че трябва да го направиш и победата ще дойде. Павел и Сила едва ли са изпитвали желание да пеят и хвалят Бог в този момент, но не се поддадоха на страха и безизходицата. Не бива и ние да го правим. В крайна сметка никой от нас не е в затвор все още.
Светии на Бог, нека хвалата на Бог се върне в нашите сърца и устни с нова сила. Нека помазаната хвала, която строшава хомоти се върне отново. Време е за победи!
Пастор Калоян
The post Хвала, която разчупва окови appeared first on Църква "Прелом".