8 характеристики на апостолския модел на Антиохийската църква, актуални и днес
Антиохийската, а не Ерусалимската църква, е най-великият модел на апостолска църква през последните две хилядолетия! Тъй като в момента Бог извършва глобална апостолска реформация, а именно – връщане на вярващите към земното служение на Исус и апостолите – важно е да разгледаме по-подробно този модел. Следват осем основни характеристики на Антиохийската църква, приложими за Тялото Христово днес.
1. Антиохийската църква беше „приемаща“ църква, родена в резултат на преследването на християните (Деяния 11:20)
- Често, хората, които са били жертва на преследване и са преживели страдания, са много по-широко скроени, съкрушени и готови да излязат извън ограниченията на културата, за да приветстват с добре дошли другите и да проявят любов към тях, което чувствително се различава от хомогенния модел на Ерусалимската църква. Забележи следното: Давид каза, че Бог му е дал простор в утеснението му (Псалм 4:1).
- Съществува реален и идеализиран поглед върху нещата. Често хората, преживели страдания, са способни да проявят повече състрадание, защото от личен опит знаят какво означава Бог да ги обича безусловно.
2. Мотото на Антиохийската църква беше „целенасоченост“, преминаваща отвъд земното и материалните притежания, парите и светските грижи (Деяния 11:23)
- Апостолската църква поставя ударението върху целите на Божието царство, а не върху материалните придобивки, удобството и комфорта.
- Често пъти хората се вслушват в хорското мнение или се поддават на собствените си чувства и обстоятелства. Бог е призовал хората Си да следват Неговите цели за живота си и преди всичко да бъдат водени и задвижвани от тях.
- Целта на Божието Царство винаги е свързана с Тялото Христово, т.е индивидуалните цели за всеки от нас, никога няма да се осъществят, ако животът ни не е свързан с локалната църква.
3. В Антиохийската църква започнаха да се проявяват даровете на петкратното служение (Деяния 13:1)
- Там имаше пророци и учители. Не се говори за апостоли, пастори или евангелизатори, поради което вярвам, че лидерството беше в процес на оформяне.
- Варнава и Савел станаха апостоли, след като бяха изпратени от църквата и продължиха за растат в зрялост.
- Очевидно в тази църква се извършваше процес на ученичество, по време на който постоянно се издигаха лидери. В Деяния 11:26 цялата църква слушаше поучението, което означава, че се извършваше процес на лично наставничество. Например по онова време домашните групи или домашните събрания бяха често срещани, което звучи логично, тъй като те следваха лидерския модел на Ерусалимската църква, а именно – да се поучава „по домовете“ (Деяния 2:46)
4. Лидерството и събранието имаха мултиетнически състав (Деяния 13:2)
- Ерусалимската църква беше многоезична и мултиетническа, но не излизаше извън културните рамки, защото нейните членове никога не се протегнаха отвъд последователите на юдаизма.
- Антиохийската църква беше модел за етническо помирение. В Антиохия имаше пет стени, които разделяха етническите групи в града и вярващите трябваше да ги изкачат ( да преминат през тях), за да посещават църквата.
- Днешните вярващи трябва да бъдат решителни и готови да „изкачат етническите и икономическите стени“, които ги разделят от братята и сестрите им в Христос.
5. Професионалната реализация на лидерството беше в различни сфери (Деяния 13:2)
- Варнава се занимаваше с недвижима собственост, Савел беше религиозен лидер, а Манаин – политик.
- Словото ни учи, че се изисква нещо повече от един религиозен лидер, за да се трансформира културата или нацията (виж книгите Естир, Неемия, Ездра, Данаил и други). Трябва да съумеем да забележим, че лидерският модел на Антиохийската църква включваше бизнесмени, политици и религиозни лидери, които заедно прокламираха Божието царство.
6. Тази църква се свързваше с Божието присъствие
- Те редовно служеха пред Господа. Съвременните вярващи идват при Бог предимно, за да получат от Него, а не толкова, за да Му служат. Ако ние се научим да служим на Господа, то тогава и Той ще ни служи в замяна много повече отколкото сме искали или мислили.
- Те чуха Бог да им говори за мисия и цели. Много хора просто искат да чуят, какво Бог им говори относно личните им проблеми!
7. Това беше изпращаща църква
- Тези вярващи разбираха и проповядваха мисия и съдба за цялото Тяло Христово!
- Членовете на събранието и лидерите следваха апостолския протокол по отношение на служението. В наши дни повече служители „отиват“, вместо да бъдат „изпратени“. Това е причината да има толкова много неправилно функциониращи пастори и църкви в тази нация (Америка)!
8. Това беше щедра и състрадателна църква, която даваше за други служения и църкви (Деяния 11:29)
- Хората, които са познали болката, са също хората, които състрадават в нуждата на другия, и биват задвижвани от това състрадание към околните.
The post 8 характеристики на Антиохийската църква, актуални и днес appeared first on Църква "Прелом".