от Джоузеф Матера
Пиша настоящата статия от позицията си на активен участник в обществения и политическия живот, както и на дългогодишен проповедник на Божието царство. Ставал съм свидетел на голям брой крайности в името на каузата за Христос и бих искал да се опитам да внеса яснота относно ролята на църквата в културата. Всеки, който е чел мои статии, е наясно с убеждението ми, че църквата трябва да служи като светлина в този свят и да повлияе във всяка сфера на обществото.
Забелязал съм обаче, че не малък брой християнски лидери на локални църкви са започнали да се отклоняват от възгледа за трансформация на обществото. Някои от тях изобщо са се отказали от локалната църква и са се насочили към преподаване в университетите или към консултантска дейност в бизнеса. Други християнски лидери (в това число пастори) толкова са се ориентирали към политиката, че безвъзвратно са изгубили от полезрението си евангелието и нямат представа за настоящото състояние на църквата.
Някои лидери дори действат така сякаш Божието царство и САЩ са едно цяло. Именно поради тази причина те тълкуват моралния упадък в САЩ като личен провал и са изгубили усещането за цел. Те сякаш не са проумели, че Божието царство никога не се проваля, независимо от това, колко човешки царства идват и си отиват!
В хода на историята сме наблюдавали следното развитие:
В началото е имало една универсална католическа (не римска) църква. Към края на първото хилядолетие е имало две църкви (разделени между източно православната църква и западната римо-католическа църква). През XVI век идва Протестантската реформация, в резултат на която се раждат хиляди деноминации и независими църкви. Ако това разцепление не е достатъчно, в наши дни мнозина представители на движението за трансформация на обществото са преминали към подчертано индивидуалистичен подход (защото им е писнало от пасивното отношение на църквата към културата) и в момента те сформират свободни коалиции, които не са свързани с никое локално тяло или църква.
Макар да вярвам, че църквата и Царството не са едно и също нещо, тъй като Царството владее над всичко (Псалм 22:28), църквата е основният сътрудник на Царството, служещ като представител на Царството в този свят. Апостол Павел казва, че Божият дом (локалната църква в контекста а 1 Тимотей 3:15) е стълб и основа на истината. Според мен да се опитваме да донесем трайна трансформация, без да разполагаме с подходящата структура, е пълна глупост и загуба на време.
В исторически план църквата винаги е функционирала като „модална структура“, а всичките й мисии по света, свързани с нея функционират като „содални“ структури. (Римо-католическата църква е добър пример за модалност със своите главни енории, градска църква, национална църква и църковно тяло в световен мащаб, както и продължението си в лицето на университети, болници, манастири и братства или ордени като йезуитския, францисканския, служещи като нейното содално изражение.
В рамките на апостолското движение нашите мрежи и различните инициативи за достигане на обществото играят ролята на содалност към модалността на локалната църква. Отделните вярващи също могат създават микропродължения на църквата (като содалност) като правят ученици на работното си място или в сферата си на влияние в обществото. Да се опитваме да постигнем содалност, без тя да е свързана с модалност, е все едно да висим във въздуха без библейска основа под краката си. (Ще се провалим, ако се опитваме да имаме мисиология без подходящата еклесиология,!)
Поради казваното до момента, съм стигнал до заключението, че църквата като корпоративното тяло на сина (като сънаследници заедно с Христос, както се казва в Римляни 8:17), трябва да функционира като свят народ (1 Петрово 2:8, 9), а всеки вярващ да служи като цар и свещеник (Римляни 5:17, Откровение 1:6). Следователно църквата е видимото тяло, което изразява Божието царство сред народите по земята.
От това следва, че църквата като цяло трябва да функционира като народ в рамките на останалите народи на земята и като истинското Божие царство сред човешките царства (които са под контрола на сатанинската матрица, както виждаме в 1 Йоан 5:19).
Като свят народ ние в крайна сметка трябва да развием библейски начини за правене на икономика, политика, семейство, музика, изкуство, философия и здравеопазване, преди да станем пример за Божието царство и да направим народите ученици на Христос. Трябва да се обединим, да създадем общности и да разработим обществени политики, основани върху библейската етика. Ние трябва да функционираме като правителство в сянка, за да може, когато народите около нас се провалят или преживяват велико пробуждане, да можем да се изправим и да демонстрираме начините, по които се изграждат богоугодни цивилизации.
В светлината на казаното, ние не можем да си позволим да пренебрегваме църквата, а трябва да я възстановим до облика й от времето на Исус и апостолите. Само ако функционираме като истински свят народ, ще можем адекватно да направим народите ученици на Христос според Матей 28:19, 20. Можем да проповядваме послания за Царството и мандата за седемте планини, докато се стъмни, но ако имаме неправилно функциониращи локални църкви, хората, които изпратим да променят културата просто ще направят светското общество отражение на тези неправилно функциониращи църкви.
Убеден съм, че силни апостолски църкви трябва да служат апостолски в обществата, в които живеят и дори да сформират съвети, които да свържат в мрежа всички експерти в различни сфери на обществото в дадения регион, които вярват в Христос, за да демонстрират Божието царство, докато в същото време царствата на този свят продължават да се разпадат.
Да пренебрегнем локалната църква и да насочим основната си енергия към политическа ангажираност е равносилно на опит да християнизираме света като използваме падналата светска политическа система. Бог желае не само да изкупи тези корумпирани системи, а да замени небогоугодните им структури с богоугодни такива. Най-доброто, което можем да направим в момента, е да функционираме като сол и светлина в рамките на тези системи, както направи пророк Данаил във Вавилон и Персия (неговото влияние спря след смъртта му, защото в самата си същност структурите бяха езически) като същевременно работим за по-нататъшното възстановяване на апостолската природа и функции на църквата. Само когато църквата има правилната структура (се превърне в нов мях) тя ще съумее да издържи на напора на дългосрочната глобална трансформация.
Освен че болшинството от вярващите трябва да бъдат екипирани от църквата, за да отразяват Царството във всяка сфера на обществото, всеки от нас трябва да работи усърдно и за изграждането на свят народ, защото в противен случай няма да имаме модел по който да обучаваме светските народи, за да ги направим ученици.
________
Превод: Валя Петрова
Снимка: Mattera Ministries International
The post Как Църквата като свят народ е призвана да направи народите ученици на Христос appeared first on Църква "Прелом".