Най-голямата привилегия, която вярващите са получили, е призванието ни да бъдем представители на Бог в света, в който живеем.
Следват няколко библейски критерии, свързани с това:
1. Ние сме призвани да говорим като Божии говорители
Апостол Павел каза, че е призван да изяви Божието слово чрез проповядването, което му е било поверено (Тит 1:3). Какво удивително призвание. Божията воля и слово идваха чрез съкрушения пръстен съд на име Павел.
Но това не е всичко. Според 1 Петрово 4:11 всеки вярващ е призван за възвестява Божиите думи. Независимо колко сме съкрушени, Бог очаква от нас да познаваме Неговото писано слово и да знаем как да го прилагаме ефективно в този свят. Следователно, ние сме призвани прилежно да изучаваме Неговото слово, за да можем да го проповядваме и предаваме по един прецизен начин (2 Тимотей 2:15).
Това включва също да сме чувствителни към Святия Дух и да говорим пророчески, когато случаят позволява. Всяко помазано проповядване, споделяне и разговор е пророческо в истинския смисъл на тази дума и трябва да представя Бог пред света, в който живеем.
2. Нашето поучение трябва да е основано върху здрава доктрина
Много хора се отклоняват от доктрината, поради което са се появили различните деноминации и разнородни интерпретации на Писанията. Това обаче не означава, че доктрината не е важна и че не носим отговорност за нея. Всеки истински християнин, който вярва в Библията и изучава чистото Божие слово (освободено от човешките традиции и културата, които са се промъкнали в църквата) най-общо се съгласява с всички основни неща, включени в първостепенните принципи (kerygma) на евангелието и тяхното приложение. Апостолите имаха „депозит“ от здрава доктрина, който предадоха на своите протежета (тя е наречена добро учение в 1 Тимотей 4:6) с очакването, че те ще я предадат и на други (1 Тимотей 4:13).
Библейската доктрина е необходима, за да могат да се обучат вярващите и да се приготвят съвършено за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16-17). Апостол Павел беше известен не само с посаждането на църкви, а също с доктрината (учението), която проповядваше (2 Тимотей 3:10). Апостол Йоан каза във 2 Йоан 9, че ако някой не продължи в Христовата доктрина (Дидахе: поучението, предадено от Исус и апостолите), той няма Бог. Йоан каза също, че ако пътуващ проповедник не поучава тази доктрина, то да не приемаме такъв човек в дома си (2 Йоан 10). Ето защо първите апостоли отдаваха такова голямо значение на здравата доктрина, което означава, че съвременните вярващи трябва да „задълбаят по-надълбоко” в Словото и да преминат отвъд елементарните принципи на вярата, търсейки твърдата храна (Евреи 5:12-6:3), за да можем да изградим здрава библейска доктрина.
3.Ние сме призвани да съчетаем Божествената мотивация с богоугодни действия
Исус смъмри религиозните водачи, които почитаха Бог с устните си, но сърцата им отстояха далеч от Него (Марк 7:6).
Исус им каза да очистят вътрешността на чашата (сърцата си), а не само външността (Матей 23:25-26). Павел говореше за това, че някои хора проповядват евангелието от завист и препирлив дух (Филипяни 1:15), а не с искрено сърце. Бог преценява сърцата ни, а не само действията ни (Матей 7:21-22). Ето защо и сърцата и действията ни трябва да бъдат изпълнени с Божествена чистота и с любовта на нашия небесен Отец, които ни подтикват да съдействаме за напредъка на Царството.
4. Ние сме призвани да живеем, за да служим на другите, а не обратното
В Матей 28:20 Исус каза, че е дошъл да служи, а не да Му служат и да даде живота Си като откуп за мнозина. Често служителите в църквата се стремят към титли, позиция, човешко одобрение и други такива, смятайки че им се полагат определени неща и изискват всички останали да им служат.
Когато бях ръкоположен за епископ през 2006 година, много хора дойдоха да ме поздравята задето съм бил „издигнат”, а аз им отговорих, че вярвам, че по-скоро съм бил понижен (съм се снишил). За съжаление светската култура, която се покланя на знаменитостите, е повлияла сериозно в църквата и вярващите са започнали да се отнасят към известните служители като към богове или рокзвезди. Исус ни каза съвсем ясно, че светските управници властват над своите поданици (Марк 10:42), но най-велики в Неговото царство са онези, които служат на другите. Онези, които служат „зад кулисите”, за да съдействат за успеха на другите, са по-велики в Божиите очи от онези, които работят за човешко одобрение. Ако искаме да представляваме Бог в този свят трябва първо да Го помолим да вложи в нас сърце на слуга.
5. Ние сме призвани да подражаваме на Христос в отношението си към хората
За да представляваме Бог, ние трябва да се уподобим на Христос. Това става в най-пълна мярка, когато не гледаме само за своето, а мислим за нещата, от които другите имат нужда. Апостол Павел говори за това във Филипяни 2: 3-12, пишейки, че Исус не счете за важно да държи равенството Си с Бог (макар в същността Си да беше Божият Син), но се отказа от всичко и се смири дори до смърт на кръст. Дори Исус имаше нужда да преживее съкрушаване на желанието Си да запази живота Си и да избегне смъртта (Матей 26:39).
Често хората се тълпят да чуят най-надарените говорители, певци, музиканти и изцелители, защото живеем в култура, която възхвалява дарбите, талантите и способностите вместо истинското смирение и съкрушеност. В Исая 57:15 Бог ни казва, че макар да обитава на високо и свято място, Той в същото време е със смирените и съкрушилите се. Той възвисява смирените и се противи на горделивите. Бог обича смирението. Апостол Павел ни увещава да не мислим за себе си по-високо, отколкото трябва да мислим (Римляни 12:3) и да бъдем готови да се предаваме на смирение (Римляни 12:16). За да представляваме Бог, ние трябва да ходим в смирението и съкрушеността на Христос.
6. Ние сме призвани да разпознаваме времената, в които живеем
Исус отправи критика към религиозните водачи на Своето време, задето не съумяват да разпознаят и видят какво Бог върши между тях (Матей 16:1-4). В културата постоянно се извърша преход и промяна, предизвикващи мега тенденции. Бог суверено е решил да оркестрира тези събития или да упълномощи човечеството да направи това, изпращайки нас в този свят и епоха, за да действаме като светлина в този свят (Филипяни 2:15; Деяния 17:26-28). Ние сме призвани да бъдем като синовете на Исахар, които разбираха времената, в които живеят и начина, по който Бог искаше да откликне Израел (1 Летописи 12:32).
За да бъдат представители на Бог в този свят, вярващите не бива да служат механично на общностите, в които живеят, а да положат усилия и да изучат заобикалящата ги култура, за да приложат истината по правилния начин и да послужат на Божията цел за живота си.
7. Ние сме призвани да живеем в този свят, но да не сме от него
За да бъдем Божии представители, трябва да си поставим граници, които не бива да прекрачваме, докато служим в този свят. Вярващите са призвани да бъдат като кораби в морето, които не пропускат вода в конструцията си – т.е. да бъдат във водата, без да потънат и да се удавят в нея. Много вярващи допускат огромна грешка, опитвайки се да се свържат със света, като действат според неговите стандарти, което размива границите, които Бог е поставил, за да ни отдели от ценностната система на света (2 Коринтяни 6:17; 1 Йоан 2:15-17). Когато вярващите се съобразяват със света, те не могат да бъдат представители на Бог в него (Римляни 12:1-2)
8. Ние сме призвани да се движим в плода на Духа
Не е достатъчно да ходим в Божията сила – ние трябва да ходим в Божията святост, кротост, радост и мир. Какво искам да кажа: имало е много велики евангелизатори и пастори, които са се движили и служили мощно в свръхестественото, но са уронили авторитета на евангелието поради липсата на почтеност и богоугоден плод в живота си. Апостол Павел съвсем ясно ни казва, че плътта се противи на нещата на Духа и обратното (Галатяни 5:16-17) и че съществува огромна разлика между човек, който се стреми към плътски постижения и човек, които живее чрез Божия Дух.
За да представляваме Бог ние трябва постоянно да се изпълваме с Неговия Дух и да проявяваме плода на Духа, който е любов, радост, мир, дълготърпение, благодарност, благост, милосърдие, скромност и вярност (Галатяни 5:22-23). Няма по-заразно нещо в света от истинската радост. Вероятно тя е най-голямото свидетелство пред този свят за реалността на евангелието. Докато църквата не предпочете плода на Духа пред проявленията на сила, себе угодничеството и плътското поведение, няма да Божем адекватно да представим Бог в света, в който живеем.
д-р Джоузеф Матера
The post Осем начина, по които да представим Бог в този свят appeared first on Църква "Прелом".