Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“ Деяния 19:1-2 НП
Истинската сила на една църква не се крие в това колко посетители има, а колко ученици на Христос са били изградени там. Колкото повече ученици на Христос има в едно Духовно Тяло ( църква), толкова по-силно и влиятелно е то.
Аз вярвам, че влиянието и силата на едно Духовно Тяло са правопропорционални на броя Христовите ученици в това тяло.
Разликата обаче между ученик и посетител е огромна.
Нека да дефинираме първо какво е ученик на Исус Христос:
Ученик на Христос е някой, който се е посветил на влагане енергия и усилия с цел да познае ума и волята на Христос, за да стане повече като Христос, да действа повече като Христос и да мисли повече като Христос.
Целта на това е духовна зрялост и духовно предаване; да се издигнат и изградят лидери, чийто живот е центриран около Христос и които имат постоянно увеличаваща се сфера на влияние в света, завършвайки успешни в характер, в личен живот и професионално.
Посетителите не са така. За тях принадлежността и ангажимента към Тяло са относителни.
Аз разделям посетителите на две групи – осъзнати и неосъзнати:
Осъзнатите посетители са тези, които целенасочено и съзнателно са решили, че ще са просто посетители и нищо повече. Зад това решени може да има най-различни причини – обективни и субективни, които пречат на даден човек да действа по различен начин.
Към обективните причини можем да причислим, например, минали разочарования от неизпълнени ангажименти и обещания, които влияят на моментната мотивация.
Субективните причини са свързани с разминавания в разбирането какво всъщност е ученичество според Христос, понеже всеки може да има своя идея, но в края на деня е важно какъв е Божият начин.
Неосъзнатите посетители са тези, които не са се замисляли или изобщо не знаят какво е ученичество и защо е важно.
Като цяло и двете групи срещат трудност да разберат философията на отговорност, отчетност и посвещение, която е неизменна част от духовния растеж. Много често те свързват тези термини с контрол, човешки усилия, ненужно структуриране и излишно усложняване.
Така, съзнателно или несъзнателно, те отхвърлят и отричат пътищата и начини на растеж, които Бог е поверил на Неговото тяло – еклесията. А това води до духовна слабост.
Няма обаче растеж, ако няма ангажираност, свързаност и посвещение.
Да откажем да се развиваме, означава да останем невръстни в Христос, 1 Кор. 3:1-3.
Църкви, които влагат целенасочена енергия и усилия в изграждане на ученици, рано или късно ще пожънат добър плод.
„Който излиза с плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с ликуване и ще носи снопите си.“ Псалом 126:6
Нека сега нека се върнем към Деяния 19:1.
Там пише, че Павел намери някои ученици в Ефес и отдели време за тях. Думата “намеря” на гръцки е “heuriskō”, която означава “след сериозно търсене, намирам издирваният обект”.
Или други думи, ап. Павел съзнателно и целенасочено е потърсил контакт с тези ученици, за да прекара време с тях и да вложи в тях.
Павел можеше да счете това за досадно и нищожно нещо. Можеше да го игнорира и да търси нещо “по-голямо” и “по-стойностно”.
Учениците на свой ред можеха да подценят важността на това влагане от по-зрял лидер и да решат, че всичко знаят. Процесът е двустранен.
Няма истинско ученичество обаче без индивидуална работа от по-зрял към по-млад вярващ. Няма такова нещо като групово ученичествана или виртуално такова.
За мен днес, за да разбера колко даден човек е сериозен да расте с Господа са важни следните въпроси:
– кои са неговите приоритети и в какво влага времето си?
– какво е неговото взаимоотношение с Бог, другите християни, Тялото (църквата) и невярващите (света)?
– кой е неговият наставник и авторитет, с когото се съветва?
– пред кого, за какво и доколко е отчетен?
– има ли връстници, с които се съветва?
– колко и до каква степен е въвлечен в Божият Дом?
– верен ли е на призива да търси първо Царството?
Отговорът на тези въпроси би ми помогнал да разбера и определя колко напред ще порасне даден човек през следващите няколко години.
Божията воля е да растем – духовно, емоционално, психически и във всеки един аспект. Болката от минали разочарования, мнителност, подозрителност могат да ни спрат да се доверим, и да ограничат нашият растеж.
Човек не е направен да е сам. Божията воля е да растем в общност, а не да сме изолирани острови.
Силата на истинското ученичество се крие в глада да се развиваме, в желанието да се учим и копнежа да развием смирен и търсещ дух, които ще ни държат винаги на пътя на духовния прогрес.
За такива християни няма граница къде могат да стигнат с Христос.
п-р Калоян Курдоманов
Снимка: Иво Орешков
The post Къде се крие силата на истинското ученичество appeared first on Църква "Прелом".