Всеки вярващ, абсолютно всеки, без значение от пол, възраст и раса, може да освободи силата от Бога на земята, чрез целенасочен и фокусиран молитвен живот.
Това не е магия, а реален факт, за който Словото учи, но малко християни разбират и практикуват това.
Ние като вярващи знаем, че молитвата е важна. Знаем това, понеже сме го чували в проповеди или сме чели в Библията, че всички велики мъже и жени на Бога се молят.
Апостол Павел пише до солунците, “непрестанно се молете” (1 Сол. 5:17). Ако апостол Павел дава толкова силна заръка за постоянство в молитвата, значи наистина молитвата е важна.
Но в крайна сметка защо да се молим? Какви са смисъла и ефекта от молитвата и на какво повлиява тя, са същинските въпроси, на които трябва да си отговорим, за да имаме силна и мотивирана молитва.
В съвременната светска култура, която открито се присмива и презира духовните неща на Библията, на молитвата се гледа по-скоро като на медитационно упражнение за личностно развитие и хармония със себе си, отколкото на духовна сила за промяна на света около нас.
В центъра на нашия мироглед са логиката и разума. Те са определящи за всичко. Ако можем да си обясним нещо логически, значи има смисъл. Ако не можем, значи няма смисъл. Абсолютно повърхностно мислене, но това се поставя на пиедестала като мерило за стойностност.
Молитвата обаче, за която говори Библията, не е плод на ума или логиката. Тя е плод на нашата вяра. Или с други думи, за да се молим, трябва да имаме вяра в Бога.
Нека прочетем какво пише в Евр. 11:6: “А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува, и че възнаграждава тези, които Го търсят.”
Не е възможно да угодим на Бога без вяра. А вярата, за която говори авторът, не е подчинена на видимото, логичното или разумното, а на убеждението, че невидимото е това, което определя видимото.
Вярата е твърдо убеждение за неща, които не се виждат. (Евр. 11:1)
Тя е духовна субстанция, а не плод на нашия необновен ум и интелект. Не можем да я обясним, нито сложим в калъп. Така е и с хората, които вярват с цяло сърце. Трудно можем да ги сложим в калъп.
Нека сега да се придвижим към темата за молитвата…
Разбрахме, че за да има човек молитвен живот, първо е необходимо да вярва, че Бог чува молитвите му и възнаграждава онези, които Го търсят. Ако не вярваме, че Бог ще възнагради нашите усилия, трудно бихме се мотивирали да се молим.
Но Бог иска да ни отговоря на нашите молитви, за да е пълна радостта ни и да познаем, че Той е добър (Йоан 16:24). Ако имаме това разбиране и го вярваме, ще бързаме да отделяме повече време да прекарваме в молитва.
Но откъде идва силата на молитвата?
Апостол Яков казва следното нещо:
„Изповядвайте си един на друг греховете и се молете един за друг, за да се изцелите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника.” Яков 5:16
Да бъдем открити и уязвими, споделяйки греховете си един пред друг, не е провал, слабост или срамно нещо. Светът презира този подход. Всеки трябва да носи маската на супермен или на неуязвимият, за да бъде приет. Колкото по-малко показваш слабост, толкова повече си уважаван, казва светът.
В Божието Царство не е така. Началото на силен молитвен живот и близост до Бога, са уязвимост и откритост.
Интересното е, че апостол Яков не казва да изповядваме греховете си просто пред Бога и това е достатъчно. Много християни вярват грешно, че те и Бог са достатъчно.
Зад това обаче се крият рани и страх да не бъдем пак наранени.
Това е моментът, в който ние оставяме настрана нашите грешни мотиви, грешни интерпретации, обиди, огорчения и заставаме пред Бог с чисти сърца. Разбираме, че нашата праведност не се крепи на това колко добри неща сме направили, а колко Исус е направил за нас. Разбираме, че нашата човешка праведност нищо не струва без Исус. Спираме да се доказваме и приемаме Неговата прошка и любов.
Тогава, в това състояние на откритост и доверие към Бога, нашата молитва се превръща в силна и неудържима мощ.
Апостол Яков дава пример с Илия:
“Илия беше човек също като нас. Той отправи молитва да няма дъжд и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. После пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята принесе своя плод.“
Послание на Яков 5:16-18 НП
Илия живя през един от най-демоничните етапи в историята на Израел. Време, в което Ахав и Езавел управляваха и фалшивите пророци се хранеха на царската трапеза, а Божиите пророци живееха в пещери.
Илия трябваше да се конфронтира с цялата демонична система като управителен пророк, но той го направи със знанието и вярата, че Бог чува молитвите му.
Той не спря да се моли, въпреки трудните времена. Това е, което и ние трябва да направим – да не спираме да се молим.
Молитвата с вяра носи промяна в света около нас. Ако не се молим за промяна, значи нямаме разбиране за молитвата и вярата ни е на ниско ниво.
Ще завърша с думите на кралица Мери ( 1553г) към великият шотландски реформатор Джон Нокс, “Повече се страхувам от молитвите на Джон Нокс, отколкото цялата армия на Европа, събрана заедно.”
Това са молитвите, които Бог иска да имаме – силни и победоносни, така че управниците на този свят да се съобразяват.
Ако разберем силата на молитвата и правото, което Бог ни дава да се застъпваме за неща на земята пред Него, времето което пилеем за ненужни неща, ще намалее драстично.
Трудните времена ще ни мотивират повече да се молим и ще виждаме множество пробиви.
Нацията ни има нужда от силна молитва.
Семействата ни имат нужда от силна молитва.
Църквата ни имат нужда от силна молитва.
Бог се нуждае от нашите молитви, за да донесе промяна.
Нека докато постим, да сложим фокус върху молитвата.
The post Силата на усърдната молитва appeared first on Църква "Прелом".