от Питър Сказеро
Тъжен е фактът, че седмиците непосредствено преди Рождество са време, в което повечето християнски лидери не са в особено добра форма.
Това се отнасяше и за мен особено през първите ми години на служение.
Казваха ми, че Рождество е ВРЕМЕТО, когато трябва да направим всичко възможно, за да доведем максимален брой хора в църквата.
Казваха ми, че броят хора, присъстващи на службите в навечерието на Рождество са показателни за растежа на църквата през следващата година.
Казваха ми, че това е ВРЕМЕТО за силен завършек на финансовата година, ВРЕМЕТО да благодаря на всички лидери, ВРЕМЕТО да дам пример за достигане на ближния за Христос.
Този натиск да се прави нещо пречи на много от нас истински да празнуват чудото на идването на Божия Син в човешка плът в лицето на Исус от Назарет.
Следват четири неща, които убиват празничното настроение през този сезон :
Безпокойството. След тридесет години като пастор, мога да кажа от лично убеждение: „Растежът и жизнеността на твоето служение не зависят от времето около Рождество.“ Те зависят от начина, по който водиш през годината.
Безпокойството ни прави заети. Един епископ, живял през IV век, го е казал много добре: „Заетостта е богохулно безпокойство, което те кара да се опитваш да свършиш Божията работа вместо Него.“ Каква част от нашата заетост всъщност представлява безпокойство?
Противосредство: Отпусни се.
Бързането. Който бърза, забавя Божиите неща (Винсънт де Пол). Бързането упражнява натиск върху душата ти, близките ти и хората, на които искаш да послужиш. Запитай се: „Правя ли нещо, което Бог никога не ме е молил да правя?“ Каква полза, ако спечелиш целия свят, но загубиш душата си? Ако си женен/а и имаш деца, смяташ ли че Божията воля е те да получават огризките? Да се връщаш у дома често пъти емоционално, физически и духовно изчерпан/а? Кои са признаците, че бързаш в дните около Рождество?
Противосредство: Забави темпото и остани мълчаливо в Неговото присъствие.
Пренебрегването на ограниченията, които Бог има за нас. Домакинство на събития, украсяване, раздаване на подаръци, допълнителни църковни служби, празненства, пасторски посещения „по спешност“, лидерство – списъкът е безкраен.
Когато прекрачим ограниченията, които Бог ни е дал, завършваме изтощени. Много изтощени. Само Бог е Бог. Ние не сме. Йоан Кръстител го казва много добре в Йоан 3:27 : „Човек не може да приеме нищо, ако не му е дадено от небето.“ Ограниченията по отношение на нашето време, енергия, интелект, духовна пълнота и други са Неговите дарове към нас. В коя област „минаваш на червено“ днес?
Противосредство: Приеми ограниченията си като дар.
Когато забравяме за синаповото семе. Многократно Исус описваше природата на Царството, служейки си с преобрази от земеделието, един от които е синаповото семе. Без значение колко усърдно работим, понякога между 60 и 80 часа седмично, растението расте с определена скорост. Ние можем да го поливаме и плевим, но Бог дава растежа. Дори изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница беше последвано от усърдната работа на учениците и грижата за семената, които Той беше посял.
Противосредство: Не забравяй Божиите начини.
Нека Христовият мир изпълни всеки един от вас през този Рождествен сезон.
The post Четири неща, които „убиват“ празничното настроение около Рождество appeared first on Църква "Прелом".