от Питър Сказеро
Преди няколко години един християнски издател горещо препоръчваше ученичеството да се сведе до четири едночасови урока, тъй като американските християни не са в състояние да понесат повече от това.
„Нека не усложняваме ненужно нещата,“ настояват някои пастори и лидери. „Ако хората идват на неделната служба, участват в клетъчна група и служат в църквата, какво повече можем да очакваме.“
Хората в църквите ни не преживяват дълбока промяна. Голям брой от тях разчитат на духовността на други хора (например водачите на хваление, проповедниците, християнско радио или интернет материали) и не развиват лично взаимоотношение с Исус.
В момента имаме десетки хиляди вярващи в Исус, които не са непременно ученици. И този брой постоянно нараства, което поражда следните въпроси:
1. Възможно ли е даден човек да бъде християнин, без да е ученик, който ежедневно и съзнателно избира да следва Исус и да пребъдва/остава в Него?
2. Възможно ли е номинален християнин, чиито взаимоотношения с Исус са недоразвити, да продължава да е християнин?
3. Възможно ли е човек, чийто живот отразява първите три вида почва от притчата за сеяча – при които Словото бива задушено от дявола, напрегнатия живот и пожеланието за други неща – да е християнин?
4. Възможно ли е християнин, който се задоволява с това просто да се появява на службите, без да принася плод за Христос, все още да е християнин? Или просто такива хора не са получили/приели достатъчна „доза“ ученичество?
Единствено Бог знае дали даден човек е възстановен от Святия Дух и роден отгоре. И за наша радост, Той ще прояви повече благодат при последния съд, отколкото повечето от нас. Сигурен съм обаче за едно нещо:
Глобалната мисия на църквата да промени света чрез живеещия в нас Исус не може да бъде изпълнена или разширена от номинални християни.
Помислете върху следната илюстрация:
Съвременен модел за ученичество
- Посещавай;
- Свържи се;
- Служи;
- Отиди.
Стратегия на Исус за ученичество
В продължение на три години, ден и нощ Исус трябваше да влага от Себе Си в объркания живот на 12-те ученици.
При един от тях нещата не се получиха.
Кое ни кара да мислим, че ние можем да го направим по-бързо или с по-малко молитва и болка?
Божието царство е синапово семе, което расте бавно. Кое ни кара да мислим, че бързо можем да отгледаме хора, които да окажат реално и трайно влияние за Царството?
Народът на Израел беше освободен от робството на фараон единствено чрез благодат. Въпреки това му бяха необходими 40 тягостни години, за да преодолее наследствените грехове, трупани в продължение на 400 години от предходните поколения.
Кое ни кара да си мислим, че сме способни да научим вярващите от нашите църкви да живеят в новото семейство на Исус по-бързо, пък било то с помощта на Святия Дух?
Можем ли за един час да направим някого ученик?
Не мисля.
The post Ученичеството не се случва за ден appeared first on Църква "Прелом".