от Калоян Курдоманов
Какви са твоите усещания за промяната в живота?
Живеем във време, когато промяната, като начин на живот и мислене, е по-важна и по-необходима от всякога.
Обществото, в което живеем, се променя с всяка година, включително нагласите и настроенията на хората. Промените са от всякакъв вид: икономически, социален, културен, технологически, политически и религиозен.
Да градим така както сме градили в миналото, докато света, който се опитваме да достигнем се променя постоянно, означава че нашата религиозна слепота ще ни изкара от реалността и ние вместо да сме победители, ще станем жертви.
Промяната е задължителна или с други думи, тя трябва да стане наш приятел, а не враг.
Новото време изисква нови стратегии, ясни концепции и решимост да наваксаме пропуснатото.
Новото време ражда и нови лидери.
Църквата като цяло (нашата не е изключение) изостава от динамиките на обществото, в което живеем. Ние отчайващо се опитваме да догоним света, но за да успеем има едно условие – трябва да обикнем промяната.
Когато хората или църквите ни спрат да се променят, тогава идва краят.
Застоят е равен на религиозна закостенялост и поставяне на духовни ограничения.
Именно в тази посока, по-долу съм поместил няколко характерни черти на църкви, които са ги пренебрегнали и в крайна сметка са се превърнали…
… в мъртви организации:
– Вършене на ритуали (просто религия) без Святият Дух да присъства (Евр. 6:1; 9:14). Един от най-опасните врагове на всяка жива църква след определен период време е религията или живот основан на дейности, но без силата и личната връзка на вярващите с Бога;
– Страх или нежелание да бъде следван Святия Дух ( Матей 14:27-29; Лука 5:4-6). Това се корени в желанието на човек, а не Бог да бъде в контрол;
– Липса на свобода и липса на спонтанност (2 Кор. 3:17). Когато е налице контрол, липсва спонтанност и уникалност в изразяването;
– Поставяне на традициите над Божието Слово (Матей 22:29). Често неща, които сме правили за години, стават по-важни за нас от промяната, която Святият Дух иска да извърши;
– Интриги, светски политики и клюки (политическият и фарисейски дух). Когато интригите станат “духовната храна” на вярващите, това означава, че краят е наближил; създава се високо-токсична атмосфера, носеща напрежение и буквално войни между вярващите;
– Разбито ходатайствено служение или липса на молитвен живот (Еф.16:18). Когато вярващите спрат да се молят, църквата е победена отвътре – това е една от основните цели на врага;
– Лидерство, което не знае посоката и се страхува повече от хората, отколкото от Бог, водено от несигурност и политически дух – примерът на Самсон и Саул (1 Царе 13:11);
Важно: Наскоро говорихме за политическия дух по време на една от неделните ни служби. Гледайте видеото оттук >>
– Хора, които обявяват бойкот на лидерите и отказват да следват – примерът на Мириам и Аарон (Числа 12:1-11). Това са огорчени и разочаровани вярващи, които не могат да поемат отговорност за живота и грешките си, прехвърляйки всичко върху пасторите;
– Лидери като Илий, които не осъждат греха и той се разпростира, вместо лидери, като Исус Навиев, който бързо осъди греха (1 Царе 2:12). С други думи липса на честност и страх да се назоват нещата с истинските им имена;
– Демонично омайване в лидерите и хората – примерът на Самсон и Далила (Съдии 16:19). Поради липса на молитвен живот и ходатайствено служение, църквата изпада в състояние на омайване, под въздействието на демони.
– Демонична апатия, която обхваща светиите (Галатяни 3:1). Събранията стават скучни, монотонни, безжизнени. Врагът донася умора в стана;
– Липса на радикално и помазано слово, което разтърсва. Много лидери не знаят как да преминат през “жегата” на хорските критики и фамилиарност (Тит 1:12-13);
– Нежелание на хората да дават и сеят щедро – оскъдност; необрязани сърца. На преден план излиза егоизмът под предтекст, че “аз трябва да се погрижа за себе си”;
– Липса на усещане за кауза. Когато няма кауза, хората не виждат смисъл и се обезкуражават;
– Попадане в клопката на грижите и проблемите – семето се задушава! Всичко това е свързано с липсата на духовна зрялост в хората и доверието им в Бога;
– Липса на копнеж по жетвата, загуба на фокус, липса на постоянен и траен плод; липса на умножаване (Йоан 4:35);
– Липса на вяра в свръхестественото (Марк 11:23). Когато няма вяра, няма и духовна сила;
– Липса на ясно видение и нежелание да се следва видението (Притчи 29). Когато няма видение, хората се насочват към индивидуалните си предпочитания и домът се разделя;
– Липса на нов звук от Небето; липса на апостолска хвала.
Когато видите тези характеристики в един дом, най-вероятно той има нужда от спешен “електрошок” или скоро ще умре напълно.
Ние се нуждаем от спешни мерки, за да останем на вълната на Духа и да бъдем все още актуални за динамиките на Божието Царство.
Ако сме се оказали в подобна ситуация, най-важното за нас на тази земя е да се съкрушим пред Всемогъщия.
Бог обещава, че на смирените ще даде благодат, а на горделивите ще се противи.
Макар и да има още възможни характеристики на мъртвите църкви, дори и тези би трябвало да ни накарат да останем на лицата си.
The post 19 характеристики на мъртвите църкви appeared first on Църква "Прелом".