Отстъпничеството в локалната църква в наши дни: Пророческо слово към църквата
от д-р Джоузеф Матера
В църквата доста често се е поучавало за освежаването, което идва по време на съживление. Първият документиран случай беше раждането на църквата в деня на Петдесятница (Деяния 2 глава), когато в един ден се спасиха 3 000 души. В Деяния глава 4 и 5 пише, че Бог продължи всеки ден да прибавя към църквата нови хора и докато имаше единство и целенасоченост се случваха велики знамения и чудеса, които потвърждаваха възкресението на Христос. В Деяния 9 глава след обръщението на Савел, църквата се радваше на сезон на благословение, растеж и обновление.
В старозаветни времена също имало периоди на велики съживления по време на управлението на царете Давид и Соломон, както и периоди на покаяние и съживление по време на управлението на Езекия, Йосия и други (прочетете 2 Царе, 3 Царе и 4 Царе).
Много хора не осъзнават обаче, че има и сезони, в които Бог очиства църквата Си (Йоан 15:4-7) като допуска да преминем през периоди на сурови изпитания (подобни на преживените от Израел в пустинята), по време на които се откриват истинските мотиви в сърцата на Божиите хора. В Евреи 4 и 5 глава се говори за това, че Бог се разгневи на юдеите, които във време на изпитание закоравиха сърцата си с непрестанното си оплакване и неверие. Поради това Божието благоволение се вдигна от цяло едно поколение , което постепенно измря в пустинята и никога не видя Обещаната земя! Първо Коринтяни 10:1-14 ни учи, че провалът на евреите в онова време на изпитание е своеобразно предупреждение за съвременната църква, защото това са принципни, валидни и в наши дни.
И така, има периоди на съживление и растеж и периоди на изпитания за очистване, които Бог допуска да се случат, за да може в крайна сметка Неговата църква да бъде чиста и да изпълни съдбата си в Неговото царство!
Макар в момента да изглежда, че живеем във време на повсеместни изпитания и за света и за църквата, има периоди на изпитание и очистване, които са уникални за отделни вярващи и за точно определени църкви. В такива времена на изпитание броят на хората, които идват на служби намалява или просто се наблюдава обща потиснатост и липса на посвещение по отношение на финансовото даване и доброволна помощ сред вярващите. Това води до необходимостта Божиите хора да бъдат пречистени, за да станат истински ученици на Христос, а не „просто да се наричат християни.“
Всеки съвременен човек ще се съгласи с факта, че светът и особено Съединените щати и Европа, се намира в период на сурови изпитания. (Към този списък можем да добавим и Латинска Америка, Карибите, Япония и други региони). Този сезон на глобално очистване се ускорява от глобалния спад на икономиката, станал причина хора да остават без работа или да работят на две или три места, както и от увеличаването на нивото на стреса, което е оказало драматично влияние върху ключови взаимоотношения и цели семейства и върху степента на посвещение в църквите. В резултат на това се е отприщил страх по-голям от действителните предизвикателства и е станало явно истинското състояние на сърцата на онези, които са претендирали за голяма вяра и може би са били верни в годините на изобилие преди 2007 година.
Резултатите в общностите от вярващи са обезпокоителни:
– С много малки изключения десятъците и даренията в много църкви са спаднали с почти 40%, като в някои случаи дори лидери задържат десятъците си от локалната си църква.
– Посещаемостта на църквите е ниска, защото когато хората са под стрес, те предпочитат да използват неделята, за да си починат или работят и в неделя в жалките си опити да си платят сметките като в същото време не се покоряват на Господа с даването си, което нарушава Малахия 3:8-14.
– Вместо да водят добрата битка на вярата, много хора в Тялото Христово са обезсърчени, защото са пропити от повсеместния негативизъм. Бог е допуснал те да бъдат изпитани, за да им разкрие истинското състояние на сърцата им и фалша в тях.
Защо Бог допуска сезони на отстъпничество:
Езекиил 3:20 ни учи, че Бог допуска спънки по пътя на праведните, за да види дали те ще паднат в клопката им.
Всеки от нас има слаби места, от които врагът може да се възползва. Ако откажем да се занимаем с тях, в даден момент Бог ще позволи на дявола да ни изпита именно в тези области, което в крайна сметка ще доведе до нашето отпадане от целите на Бог за живота ни!
Йоан 3:16 ни учи, че ако вярваме в Него, няма да погинем. „Погивам“ идва от гръцката дума, която означава състояние на разрушение, което в последствие довежда до вечен съд. Когато сме отпаднали от Божиите цели отредени за нас в царството Му, възможно е да се заблуждаваме като си мислим, че всичко е наред между нас и Бог, защото в сърцата си продължаваме да се молим и да казваме, че Го обичаме. (Самсон не усети кога Святият Дух си тръгна от него! Прочетете Съдии 16:20.) Но Исус казва много ясно в Йоан 14:15, 23-24, че истински Го обичат онези, които изпълняват заповедите Му и пазят Словото Му. Целта и служението, което Бог има за нас, са неразривно свързани с нашата любов към Бог. Исус повтори няколкократно това на Петър в Йоан 21:15-17, когато оприличи любовта към Бог с храненето на агънцата (овцете) Му.
Апостол Павел предрече, че в неговото поколение през първи век ще има отстъпление от вярата (1 Тимотей 4:1-3), което се изпълнило по време на съда над Израел през 70-та година. Исус каза, че през този период на изпитания и идващия съд над нацията на Израел, сърцата на хората ще отслабнат поради страх. Той отправи предупреждение в Лука 21:34: „Но пазете се, да не би сърцата ви да натегнат от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно.“
Апостол Павел говори за подобни сезони в Ефесяни 6:10-13, като ни казва да се облечем в цялото Божие всеоръжие и да устоим в „злия ден“ (периоди на сатанинска заблуда и изпитания).
Павел каза, че във време на изпитание на онези, които откажат да се покаят, Бог ще изпрати „силна заблуда, за да повярват на лъжата…“ (2 Солунци 2:10-12)!
Бог дори допуска свръхестествени потвърждения, за да установи самозаблудата в сърцата на онези, които са предразположени към непокорство към Него и отстъпват от вярата.
Нещо повече, Второзаконие 13:1-4 ни учи, че Бог позволява изпълнението на лъжливи пророчества, защото изпитва хората, за да види дали наистина се боят от Него и Му служат без значение какво се случва! В Галатяни 1:6-9 Павел поучава, че Бог може да позволи дори появата на ангел, за да ги отклони от правия път, но това също не е извинение! Той каза на вярващите „Чудя се как вие така бързо се отвръщате от Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и преминавате към друго благовестие.“
Понякога сатанинската заблуда е толкова голяма, че цели църкви преживяват отстъпничество! Посланията към галатяните и евреите бяха плод на апостолски усилия да се вложи истината в тези църкви, защото те бяха отпаднали от Христовата благодат и се бяха отклонили към друго евангелие, което беше смесица от християнство и юдаизъм.
(Синкретизмът представлява смесица от християнство или истина с друга религия или система от вярвания, която служи на плътта и разводнява посвещението ни към Христос като Господ! Компромисът, който някои църкви допускат, е толкова голям, че те в действителност проповядват друго евангелие. Пример за това са либералните протестантски деноминации, които проповядват смесица от християнство, хуманизъм и деизъм.)
В Откровение 2 и 3 глава Исус предупреждава пет от седемте църкви да се покаят, защото в противен случай Той ще освободи съд върху тях (Същите тези пет църкви спряха да съществуват.)
Какво трябва да правим?
Лидери: Бог увещава лидерите и работниците в църквата да се грижат за стадото във времена на изпитания и утеснения. Към лидерите, които проявяват егоцентризъм и пренебрегват грижата за стадото в Захария 10:3 е отправено предупреждение „Гневът Ми пламна против пастирите и ще накажа козлите; защото ГОСПОД на Войнствата посети стадото Си.“ Както и в Езекиил 34:2-6, 10: „Горко на израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадото? Не подкрепихте немощната и не изцелихте болната, и не превързахте ранената, и не върнахте заблудената, и не потърсихте изгубената… И те се разпръснаха, защото нямаше пастир… Ето, Аз съм против пастирите и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще направя да престанат да пасат овцете, и пастирите няма вече да пасат себе си.“
Подобно на Неемия, Словото увещава лидерите да стоят на стените и да не спират да изграждат църквата поради страх, както и да не пропиляват времето си да отговарят на предизвикателствата на лъжливи и клюкарски духове, които повече от всичко биха искали да спрат Божието дело!
Към онези, които са под духовно лидерство: Има слово на предупреждение в такива времена да не се поразяват пастирите, за да не се разпръснат овцете (Захария 13:8). Така че, когато критикуваме лидерството или клюкарстваме по негов адрес, проявяваме егоизъм и сме отговорни за разпръсването на овцете. Нека оставим Бог да се занимае с пастирите, както е обещал в Езекиил 34 глава.
Седем причини хората да напускат локалната си църква във време на изпитания
1. Поради стреса в работата и семейството, те прекарват уикендите угаждайки на себе си и вършейки своите си дела, вместо да почитат Деня на Господа (прочетете Исая 58:13).
2. Хората са се поддали на дух на обезсърчение и отстъпничество, вместо да се вслушат в думите на Исус и Павел – да бдят, да се молят и да облекат цялото Божие всеоръжие в такива времена. (Когато настъпят времена на изпитания, няма нищо по-подходящо от общи молитвени събрания на църквата, защото молитвите и вярата могат да ни привдигнат, когато сме паднали духом!) Евреи 5:7 и Лука 22:44 ни учат, че когато Исус беше в агония, Той се молеше още по-усърдно! Яков 5:13 също ни увещава да се молим, когато преживяваме страдания.
3. Много вярващи работят и в неделя, за да свържат двата края. Това показва, че посвещението им към Бог е по-малко дори от това на ортодоксалните евреи, които макар да нямат Исус в сърцата си, пак отказват да проявят неуважение към Бог като нарушат съботата!
4. Много вярващи говорят негативно за църквите и лидерите си и слушат други хора, които го правят. Притчи 6:19 ни учи, че Бог мрази говорене, което разделя Божия дом! Ефесяни 4:29 ни инструктира да не позволяваме негативни и гнили думи да излизат от устата ни, а само това, което е добро за взаимното ни изграждане.
Хуленето и негативното говорене често пъти карат хората да напускат локалните си църкви и да проявяват неуважение към духовните си наставници. Ако чувстваш, че твоят духовен лидер те е обидил или е извършил нещо нередно, недей просто да слушаш хули и негативни думи. Уговори си среща с него, изслушай неговото виждане по въпроса и приеми изцеление и помирение. Това е протоколът, който вярващите трябва да спазват, демонстриран в Матей 18:15-18.
5. Финансовото напрежение причинява стрес във взаимоотношенията, който също е съпроводен с негативни чувства към духовните лидери и църквите, особено когато някой трябва да бъде коригиран или да му се потърси отговорност за начина по който служи или поради личните му проблеми. (Изглежда сякаш стресът на работното място и стресът поради икономическите реалности допълнително са снижили нивото на поносимост на стрес във взаимоотношенията.)
6. Хората се опитват да избягат от болката поради стреса и да я излекуват с хапчета, извънбрачни сексуални взаимоотношения, злоупотреба с различни вещества или прекалено много развлечения. Тъй като се чувстват виновни, те избират да избягат от Бог и църквата, вместо да се покаят и да потърсят облекчение за болката чрез духовно съветване.
7. Когато човек напусне църквата си, идва страх и дори параноя. Приятелският му/й кръг също иска да напусне. В следващия момент започва движение или изход от църквата, защото на овцете като цяло им липсва разпознаване и импулсивно следват други овце, с които са свързани. Когато забележат, че две или три овце са избягали, те правят същото, без напълно да осъзнават от какво се страхуват и от какво бягат! Те си казват: „Сигурно нещо не е наред в тази църква щом моите приятели си тръгват!“ Следователно, само онези, които са достатъчно почтени да проведат честен разговор с лидерите си, да приемат съвет, да тълкуват преживяванията си в светлината на Писанията – вместо да бъдат отклонени от лъжливи движения или водени от страх или бунт – ще бъдат в безопасност и на сигурно място в такива времена на изпитания.
Трябва да знаем, че в момента по целия свят почти (а може би) всички църкви и отделни християни преминават през период на интензивни изпитания, както и целият свят по принцип. Причината за това е, че Бог съди всеки аспект от сътворения ред. С много малко изключения навсякъде, накъде се обърнеш, посещаемостта на църквите като цяло е намаляла,.
(Има някои по-големи църкви, които растат от прехвърлянето на членство от други църкви. Но това не е истински растеж и няма да трае дълго, защото новодошлите скоро ще открият, че не винаги тревата от другата страна на оградата е по-зелена – особено, ако не се занимаят със собственото си неверие и бунт, който има пръст в тяхното напускане на предишната им църква!)
В заключение ще кажа, че отстъпването от Бог и Неговите цели не е нещо, към което да подходим лекомислено. Евреи 6:1-9 ни учи, че е възможно хората да отпаднат от Христос дори след като са получили плодовете на спасението, силата на Святия дух и Божието благовестие. Второ Петрово 2:20-22 ни учи, че е по-добре никога да не си познал пътя на праведността, отколкото да си преживял Христос и да се отвърнеш от Него.
Нека никога не забравяме стиховете от Евреи 10:35-39:
И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.
Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави. “А Моят праведник ще живее чрез вяра”; и “ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.” Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.
снимка: Иво Орешков
The post 7 причини хората да напускат църквите си във време на изпитания appeared first on Църква "Прелом".