“И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бог и печелеха благоволението на целия народ.” Деяния 2:46,47
“И нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото виждате, че Денят наближава.” Евреи 10:24, 25
Следва това, което хора от една от клетъчните групи в църква “Прелом” споделиха по време на партито по случай умножаването на групата в края на месец септември.
Георги: “Присъединяването ми към групата се случи във важен момент от моя живот. Имах нужда от тази група и тя изпълни функцията си да ми помогне буквално да се върна. За мен беше връщане към нещо, което съм изгубил в себе си, в живота си, в семейството си, в много отношения. Групата ми помогна страшно много. Това беше някаква форма на завръщане.
Както един мъж може да живее сам, но не е добре за него и все нещо му липсва, така и групата ми даде това, което ми липсваше и не можех да получа само от събранията на църквата. Лидерите и останалите членове ме провокираха да се променям, да търся Бога по-активно и да Му бъда по-покорен. Нещата започнаха да си идват по местата и не знам по друг начин колко време щеше да му е нужно на Бога, за да постигне същото. За мен клетъчната група беше животопроменяща.”
Зори: “Ще споделя за най-хубавия ми момент за тези две години в групата. Сещам се за едно събиране, малко преди което разбрах, че ще дойдат трима нови човека.
Толкова се развълнувах. Почувствах се като артист, който трябва да излезе на голяма сцена и трябва да се подготви много добре. Усетих такава радост върху себе си. Бях толкова развълнувана. Най-интересното беше, пътувайки в автобуса, че в един момент осъзнах, че ако аз се вълнувам толкова, не е защото съм такъв човек, понеже по принцип не се вълнувам така за хора. Но Бог ми показа една картина, как Той много повече от нас се вълнува, когато хора идват при Него. Чувството беше невероятно. Усетих как Бог се радва за това. И това умножаване ни дава възможност да преживеем още такива моменти заедно.”
Таня: “Зори и Георги ме въведоха в тази група и то в момент, когато стана огромно чудо с мен. Десетина и повече години боледувах. Бях на лекарства и не се подобрявах осезаемо. Прочетох книгата на Питър Хоробин “Изцеление чрез освобождение”. Последвах съветите в книгата и изведнъж всичко коренно се промени в живота ми – самата аз, нещата свързани с мен. Въобще всичко. Близки и познати не могат да ме познаят. Не вярват, че такава метаморфоза е възможна. Това стана в продължение на 20-тина дни преди около два месеца.
Аз преди да дойда в групата бях такъв човек, който страни от всекиго и от всички. А чувствах, че имам страшна нужда. Един път Влади, малкият ми син, който ме въведе в нашата църква, ме попита: “Защо сядаш най-отпред в църква?”. Аз не можах да му отговоря. Просто чувствах необходимост, че ми трябват хора, хора около мен, хора за мен. Вече окончателно, когато ме поканихте в групата, разбрах, че наистина от това съм имала нужда и то през целия ми живот. И го намерих, макар на по-късна възраст.
Моите близки не могат да повярват, че за броени дни е станало това чудо с мен. Сега мога да разговарям с вас, мога да ви разбирам и още повече с тези събирания много неща започнах да проумявам от Библията. В сравнение с това, което бях преди 3 месеца, наистина ме въведохте в много духовни пътища на Господа. Ако някой ви каже, че няма чудо от Господа, показвайте ме мен!”
Лъчо: “Ако не беше групата, надали щях да успея да се свържа с хора в църквата, различни от това, през което аз съм минал. В групата е различно. Ставаме по-близки. Мога да чуя как разсъждават другите, да си кажем нещата. До преди да започна да посещавам събиранията на групата ходех на църква, но едва след това ми се разшири кръгозорът да съм с хора, които не са имали проблеми като моите. Със сигурност ми се отвориха очите за неща. Това, което забелязвам е, че много пъти Бог ми отговаря на молитвите чрез хора от групата, което е супер насърчение за мен, понеже виждам, че Бог е в цялото това нещо. Виждам, че Той е тук, че работи на това място, с тези хора. Това е много насърчително.
Действително се променям. Преди гледах да ограничавам кръга на хората, с които общувам. Виждам как се отпускам и се държа свободно с хора, които са различни от мен. Баща ми, тотален атеист и върл комунист, дойде до Господа, благодарение на срещата си с Георги от групата. Майка ми също.”
Емануил: “Когато Михи и Сашо ме поканиха, бях в период точно, когато си търсех група. Благодарен съм, че ме приеха и ми обърнаха сериозно внимание.
Харесва ми, че говорим и обсъждаме Словото на Бог, че споделяме нашия живот с други християни. Виждам, че сме като една малка общност, част от голямата, и че много бързо можем да пораснем в тази малка общност. Можеш да зададеш въпросите си на правилните хора. По някой път, дори без да си си задал въпроса, Бог ти отговаря чрез някой човек от групата. Това е много насърчаващо за мен. Често Бог ме е докосвал и съкрушавал за Себе си, когато сме били заедно.
Имали сме много хубави моменти. За мен това е много важно Бог да те събере с хора, да изградите приятелство. И освен, че сте приятели и излизате, да можете да градите взаимоотношение и да продължавате, дори и след като групата се умножи.”
Мария: “Аз попаднах в църквата по много интересен начин. Намерих една покана за Рождествен концерт на църквата на улицата. Случайно отидох на него. На бланката, която получих там, бях отбелязала, че искам повече информация за църквата. Така ми се обади Михи. Беше минало доста време от концерта. Когато тя ми се обади, разбрах, че трябва да отида на църква. После ме поканиха и на събиранията на клетъчната група. Като отидох на тях, започнаха наистина неща да се разчупват в мисленето ми. Отворих се да споделям повече. Почувствах топлота и приемане. Много неща вътре в мен станаха по-различни. Разбрах това, че Бог иска да сме заедно, да си показваме обич един на друг, да сме общност. Това е много различно от семейната атмосфера, от която идвам.
Много съм благодарна на Бог, че ми е дал хората от групата, че ги познавам и, че тепърва още по-хубави неща ще стават.
Искам много повече хора да се докоснат до това, което имаме, защото е много хубаво.”
The post Силата на малката общност да променя живота ни appeared first on Църква "Прелом".